Пааво Лотьонен от Apocalyptica: „Живите концерти са ритуал, който празнува радостта и музиката“
По-рано този месец Краси Москов успя да се чуе с Пааво Лотьонен, за да си поговорят за вдъхновението, Metallica, житейските и музикални избори и днешния им концерт у нас.
Как си?
Много добре. В момента сме в Лозана. Тъкмо мина концертът ни в Милано.
Да, щях да те питам за него. Как мина този концерт?
Концертът в Милано беше наистина хубав. Забавлявахме се много, публиката беше чудесна. Малко преди това имахме кратка почивка. Иначе, като част от този тур вече сме две седмици на път. Преди това имахме още една двудедмична пауза, преди нея свирихме шест седмици непрекъснато. Общо взето, към момента турнето ни в Европа има чиста продължителност от около девет седмици.
Едно от най-важните неща, които искам да те попитам, е каква беше причината да запишете втори албум с кавъри на Metallica? Дали е защото искахте да се върнете към корените на Apocalyptica, или просто имахте недовършена работа с музиката на Metallica?
Не знам дали става дума за връщане към корените на групата, защото през всичките тези години така или иначе не сме спирали да свирим песни на Metallica на концертите си. Винаги е имало минимум по четири техни песни в нашия сетлист. Имало е редки изключения, при които сме изпълнявали стриктно само авторски композиции на Apocalyptica, но когато става дума за рок концерти, в тях винаги са присъствали песни на Metallica. Например „Nothing Else Matters“, една от любимите ни. Също така „Master Of Puppets“ и „Seek And Destroy“. Това са наши вечни фаворити, които винаги обичаме да свирим. Това бяха песните, заради които възникна Apocalyptica.
Като погледнем назад, към историята на групата, през всичките тези 27 години винаги е било голямо удоволствие да изпълняваме композиции на Metallica и все още е така. Замислихме се, че през всичките тези 27 години сме свирили наистина много. Имали сме над 2000 концерта. Издадохме десет албума, като в повечето от тях преобладават авторските песни. Но през цялото това време всички ние някак знаехме, че рано или късно ще има поне още един такъв албум. Албум само с песни на Metallica. Просто те имат наистина много хубави композиции. И ние не гледаме на това, което правим, като на обикновени кавър версии. Всички тези наши варианти на песните ги поставят в съвсем различна светлина.
Дават ти друга гледна точка към музиката на Metallica и към тяхното изкуство като цяло. Ние придаваме собствен отпечатък върху тези композиции. Винаги се страем да правим нови и по-интересни аранжименти. Да променим перспективата им. Ние даваме нещо коренно различно на всички тези песни, като в същото време оставаме верни на тях. Подчертаваме това, колко са велики те, оставяйки и нашия белег върху тях.
Смятах да те питам как избрахте песните за Plays Metallica Vol. 2, но всъщност по-важното е дали сте имали колебания да включите накои песни от последните три албума на Metallica? В по-широк смисъл те не са толкова популярни, колкото песните от по-старите им албуми, но от друга страна, те са по-нови и по-актуални за музикалните фенове.
Има St. Anger в новия ни албум.
Така е. Те имат точно три албума след него.
Да, вярно е, имат три албума след него. Старите им песни са някак по-универсални. От гледна точка на това, да направиш изцяло инструментална интерпретация на такива песни, те са по-подходящи. По-лесно е да придадеш различен оттенък на такива композиции. Аз мисля, че в посления им албум има много хубави песни. Харесвам много неща в него. Той е много директен. Удря те като боксово кроше. За мен това е много зареждащ албум. „St. Anger“, впрочем, е подобен тип песен. Чиста енергия! Имам предвид, чисто музикално. Лично за мен в случая текстът няма особено значение. Мисля, че успяхме да пресъздадем това по нашия начим в нашата версия на парчето.
На мен ми хареса. Хареса ми вашата версия на „St. Anger“. В този албум една от най-специалните песни е „The Call of Ktulu“. Беше ли лесно да получите позволение да използвате оригиналните бас партии на Клиф Бъртън?
Не. Наистина, никак не беше лесно. Но, знаеш ли, през всичките тези години не сме си позволявали да поискаме каквото и да е от Metallica. Но за този албум си казахме, че си заслужава да пробваме. Ние винаги сме имали добра комуникация с тях. Този път просто им споделихме идеите си и те ги харесаха. С „The Call of Ktulu“ е по-особено, защото правата на всичко, свързано с Клиф Бъртън, разбира се, се държат от неговото семейство. Тук не опира толкова до самата група. Това са чисто правни аспекти, което ги прави по-сложни за уреждане. Но всичко на този свят може да бъде уредено, ако имаш волята да го направиш. Ние сме изключително благодарни на момчетата от Metallica.
А как записахте „One“ с Джеймс и Роб Трухильо? Заедно с тях, или по-скоро те ви изпратиха своите партии, записани предварително?
Роб записа своите партии в същото студио. Студиото на Джо Барези. Ние присъствахме. Джеймс записа своите в личното си студио. Това, разбира се, беше огромна чест за нас. Те бяха наистина решени да участват в този проект. Това, по някакъв начин, беше и възможност да се отдаде почит и на самата песен. Те получиха възможност да създадат нова версия на „One“.
Имаш ли представа каква е била тяхната реакция, когато са чули финалния микс?
Джеймс много я хареса. Той беше наистина много доволен от крайния резултат. Роб също.
Как изпълнявате тези две композиции на живо? С предварително записани подложки, или по някакъв друг начин?
Свирим „One“ на концертите си. Има големи оркестрални партии. Те звучат от предварително записани подложки. Ние свирим на живо върху тях, а гласът на Джеймс звучи от лента. Звучи като Божия глас. Все едно идва от небесата. Невероятно е! И освен това, като се замислим за текста на „One“, предвид лудото време, в което живеем, навсякъде по света, на най-различни точки от него, песента е изключително адекватна. Това е пацифистка песен. Тя пресъздава индивидуалното страдание на войника. Много често в целия този поток от новини, свързани с войни, забравяме за чисто индивидуалните човешки страдания на участващите в тях.
По време на това конкретно турне изпълнявате само песни на Metallica, нали така?
Да. Това е турне със стриктна концепция.
Т.е., сте само вие тримата плюс Микко на барабаните, така ли?
Точно така. Никой друг. Трима челисти и един барабанист. И Джеймс от небесата, хахахаха.
Добре известно е, че през годините, редом с песни на Metallica, сте записвали кавър версии и на песни на други групи. Според теб, има ли някои по-нови групи, да кажем от последните десет години, на чиито песни бихте обмислили да направите чело кавъри?
Не мисля, хахахахаха.
Тогава логичният въпрос е каква музика слушаш напоследък за удоволствие.
За удоволствие? Опитвам се да слушам музика в наистина много голям обхват. Понякога почти насила се опитвам да слушам музика тип „Топ 100“, но обикновено това е мъчително за мен.
Да. Това е предизвикателство.
Да, предизвикателство е. Разбира се, големите стрийминг платформи промениха изцяло начина, по-който се слуша музика. От моя гледна точка, това е нещо позитивно. Цялата музика на света е достъпна за мен, където и да съм. Всеки ден, всеки един ден, ти имаш на разположение 140 000 песни. Това е невъобразимо количество музика. Има дни, в които просто ми се слуша метъл. Пускам си някой метъл плейлист. Когато нещо ново за мен ми хване ухото, аз си го отбелязвам и го добавям към персоналния си плейлист. В последствие се връщам към него и задълбавам по-надълбоко. Разбира се, слушам и много класическа музика. Модерна класика също.
Класическата музика, като всяка друга, се развива така, че да има от нея и, ако мога да се изразя така, за ежедневно ползване. Релаксираща и развлекателна. Преди време човек наистина трябваше да се концентрира внимателно, за да разбере смисъла на музиката. Но в последните пет години класическата музика се променя в посока, която я прави по-достъпна. Макс Рихтер е един много добър пример за това. Музика, която е подходяща за различни настроения. Освен това, тя вече е много добре записана. Използва се много широк спектър от инструменти, въвежда се и електроника като допълнение към традиционните похвати. Мисля, че все повече хора трябва да открият тази модерна класика. Слушам и джаз понякога. Стига да съм в такова настроение. Електронна музика също. Примерно Röyksopp и други подобни. Те са ми много любими.
Напоследък много челисти станаха суперзвезди. Особено в поп музиката. Изпитваш ли нещо като завист към тях, или по-скоро си щастлив от този съвременен музикален феномен?
Имаш предвид 2Cellos?
Да. Hauser в частност.
Hauser, да. Hauser е много добър челист. Това са хора, които са чули и видели нашите концерти преди 25 години, когато са били още деца. Аз си спомнях, че тогава имахме концерт в Хърватия.
И те са се вдъхновили от него.
О, да. Те направиха нещо много популярно от това. Нещо като наша поп версия. Ние сме доста по-екстремни, в сравнение с тях. Преди време една голяма звукозаписна компания ни предложи и ние да тръгнем по-този път. Да направим нещо много по-поп. Но ние отказахме. Предпочитаме да си останем по-тежки, по-екстремни, по-метъл, ако искаш. Затова и си останахме малко по-нишови, не чак толкова популярни.
Много метъл фенове ще чуят това интервю. Сега можеш да ги поканиш на вашия концерт, който ще се състои на 28-и ноември в София.
Елате да видите нашето шоу! Това е истинско лайв шоу. Много по-различно е от слушането на албума ни. Животът ни е кратък. Трябва винаги да търсим специалните моменти в него. Едни от тези моменти са концертите. Концертите, на които отиваме, за да се забляваме и да бъдем заедно с приятелите си. Нашите концерти са едно голямо парти. Идват най-различни хора. Обикновено това са метъл хора. Има фенове на Apocalyptica, но има и много фенове на Metallica, които знаят всички техни песни, знаят текстовете. Получава се нещо наистина вълнуващо. Ние свирим песни като „Creeping Death“, „Master of Puppets“ и други подобни. Всички пеят с нас. Създава се една фантастина енергия помежду ни.
Като ритуал?
Да, като ритуал, който празнува радостта и музиката. Чувстваме се обединени. Всички заедно. Енергията е много хубава. Затова ви казвам, че ще бъда много щастлив да ви видя всички на концерта.
Краси Москов,
ноември 2024
