Излезе последната известна неиздавана песен на The Doors
„Блусът е единствената оригинална форма на изкуство, която Америка е създала за 200 години… има само два местни музикални формати, възникнали в Съединените щати и едният е блусът.“
– Jim Morrison, представяйки „Little Red Rooster“, Ванкувър, 6 юни 1970
Излезе легендарното студийно произведение на The Doors „Paris Blues“ – последната известна неиздадена песен от творчеството на групата.
„Paris Blues“ също служи като заглавна песен на нова компилация на блус тематика със същото име, която излезе преди броени дни като ограничено издание от 10 000 номерирани копия на полупрозрачен син винил. Обложката е оригинална картина на китариста Роби Кригер, а комплектът включва и линейни бележки от блус ученият Мари Катрин Олдин.
„Paris Blues“ измина дълъг път, изпълнен с препятствия до издаването си, придобивайки легендарно качество сред феновете на Doors. Оригиналната блус песен, написана от групата, е записана по време на една от записните сесии на групата за „The Soft Parade“ или „L.A. Woman“ (изглежда никой не си спомня). Основната лента на песента е изгубена и единственото оцеляло копие е дадено на кийбордиста на Doors – Рей Манзарек. За съжаление, това копие беше частично повредено от сина му Пабло (прохождащ по това време), който записа няколко кратки части. Сега, чрез известно творческо редактиране, песента ще види бял свят за новия албум.
Голямата любов на групата към блуса се изразява в „Paris Blues“. Другите акценти включват два неиздавани досега записа на живо на Джим Морисън и Кригер, които изпълняват като дуо на бенефиса за кметската кампания на Норман Мейлър на 31 май 1969 г. в Западен Холивуд. Първата песен е „I Will Never Be Untrue“, оригинал на бандата, написан за албума Morrison Hotel от 1970, но не е включена в него. Другият е кавър на „Me And The Devil Blues“ на Робърт Джонсън. И двете песни са записани от Франк Лисиандро, режисьор, който се сприятелява с Манзарек и Морисън, когато и тримата посещават филмовата програма в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA).
„Paris Blues“ съдържа и две песни, записани по време на сесиите на групата за The Soft Parade от 1969 – „(You Need Meat) Don’t Go No Further“ и „I’m Your Doctor“. И двете включват Манзарек като вокал, подкрепен от Кригер и барабаниста Джон Денсмор. През 2019 към песните беше добавен бас от Робърт ДиЛио от Stone Temple Pilots, които бяха включени в 50-то юбилейно издание на албума.
Обратната страна на „Paris Blues“ събира три песни от Live in Vancouver 1970 – концертен албум, издаден през 2010. Записани по време на турнето на групата през 1970, тези песни на живо насочват вниманието към легендарния блусмен Албърт Кинг, който се присъедини към групата на сцената по време на нейното шоу на 6 юни 1970 в Pacific Coliseum във Ванкувър. Представянето на Кинг от Морисън е включено заедно с изпълнения на живо на „Little Red Rooster“, „Rock Me Baby“ и „Who Do You Love?“
PARIS BLUES
Side A
1. „Paris Blues“ *
2. „I Will Never Be Untrue“ *
3. „Me And The Devil Blues“ *
4. „(You Need Meat) Don’t Go No Further“
5. „I’m Your Doctor“
Side B
1. Jim’s Introduction
2. „Little Red Rooster“ – with Albert King
3. „Rock Me Baby“ – with Albert King
4. „Who Do You Love?“ with Albert King
* неиздавана досега
