Бернхард Велц: „Брус Дикинсън записа българска фолклорна песен!“
Aвстрийският барабанист, композитор и продуцент Бернхард Велц гостува по-рано днес в „Голия обяд“ на Елена Розберг.
Музикантът, работил с Джон Лорд, Дон Еъри, Иън Пейс, Стийв Морз, Стийв Лукатър, Сузи Куатро, Джон Маклафлин, Джеф Скот Сото, Кен Хенсли, Джо Лин Търнър, Греъм Бонет, Дуги Уайт, Биф Байфърд и още десетки други знакови имена в рока, гостува в студиото на Z-Rock с любимата си Станислава Дерилова от Благоевград, с която са заедно вече 8 години.
Разбира се, неминуемо беше начало на разговора да даде историята на срещата им – която, неизнедаващо, е свързана с музиката. „През март 2014 имахме няколко шоута в България – предимно в югозападна България“, казва Берхнард. „Свирихме в Пловдив, Кюстендил, Банско, Варна – и Благоевград. И след шоуто се запознахме.“
Това означава ли, че вече има и изчерпателни впечатления от българите? „Абсолютно. Реално аз идвам в България от 14 години – за първи път беше през 2008 с Дон Еъри в Габрово“, коментира Велц, който не крие симпатиите си към страната ни.
А как започва всичко, полюбопитства Елена – с всички световни имена, които има в автобиографията си, откъде води началото си подобна ярка кариера? „Всичко започна през 2001“, отново отговаря прецизно Берхнард. „Бях на барабанен уъркшоп в Италия, който се водеше от Иън Пейс. Още от 90-те той беше най-големия ми идол, герой и ментор. Така получих възможност да се запозная с него. Видях го да свири с още един барабанист и си казах „Хубаво ще е да ми се случи и на мен това“, затова го попитах дали би бил склонен да дойде да направим шоу в Австрия. Той се съгласи и така започна всичко.“
Това обаче, разбира се, е само началото: „Един ден го попитах дали бих могъл да го заинтересувам със съвместно свирене с оркестър, на което той отговори: „Това не е по моята част, но знам кой определено ще се заинтересува“ и ме представи на Джон Лорд“.
А защо е избрал точно барабани? Тънката червена линия, която изглежда да е Deep Purple в живота му, се появява и тук. „През 1993 баща ми ме заведе на концерт на Deep Purple – бяха с оригиналния си състав, с Ричи Блекмор, с Джон Лорд. Бях на 15 години и шоуто тотално ме отвя. Бях толкова впечатлен от солото на барабаните на Иън Пейс, че си казах – това искам да правя от тук нататък. Две седмици по-късно баща ми ми купи първите барабани и така започна всичко. Барабаните са най-якото нещо за мен.“
Един от хората, с които е работил е и Карл Сентънс, който също живее в Австрия. Дали тази географска близост е довела до скорошни общи проекти? „Не“, отбелязва барабанистът със съжаление, „Последно работихме заедно преди 3 години, но той е много зает с Nazareth, така че все не стигаме до общ проект. Но поне от две години се каним да го направим, така че моментът е назрял!“
А с кого си сътрудничи в момента? „С проекта на Джон Лорд за кончерто за група и оркестър“, отбелязва той. „Правим го с Брус Дикинсън и Роджър Гловър, първото ни шоу беше през 2021 в Унгария.“
А какви са впечатленията му от вокала на Iron Maiden? „Доста се сближихме“, признава Бернхард. „Първо се срещнахме в Канада. Той е изключителен, един от най-приятните хора, които съм срещал – неусложнен, земен, без никаква арогантност. И не само има страхотен глас, но е и отворен към всяко предизвикателство. И през следващата година ще имаме изненада за вас – записахме българска фолклорна песен с него!“ – хвръля бомбата Велц.
Станислава даде повече подробности пред смаяната Елена: „Става дума за песента „Ерген деда“ на българския композитор Петър Льондев, композирана и записана за първи път през 1975 година. От тогава насам това е една от най-обичаните хорови песни по цял свят.“ И една от най-популярните, допълва Елена – всеки българин вероятно без усилие би могъл да си я затананика. Явно не само българин, защото Бернхард без усилие затананиква началните тонове на песента заедно с нея.
А с кого са я записали? „Записахме я в Загреб“, обяснява подробно барабанистът. „Заедно с Брус Дикинсън и Роджър Гловър – всъщност, с всички от проекта с кончертото, плюс! – Теодосий Спасов.“, засмива се той. „Теодосий е наистина маестро, невероятен талант и един от най-добрите музиканти, с които съм работил. И ще чуете песента съвсем скоро – тя е съвсем готова, планираме да заснемем и видео, вероятно making of.“
A чия е вокалната част от песента? „Пее Брус Дикинсън – и пее на български!“, казва Станислава. „Помагах му с езика, но на него му отне не повече от 15 минути, за да схване основните неща и произношение“. Разбира се, лек акцент има неминуемо – българският е сложен и много непривичен за него, но пък е имал и превод, и обяснение към него, защото хумористичното парче налага да се поясни контекстът му.
„Между другото, всичко и за това започна в България“, включва се Велц. „По време на шоуто ни с Дон Еъри в Габрово. Той имаше клавирно соло и вмъкна в него няколко ноти, началния фрагмент от песента – и цялата публика полудя. Оттогава се влюбих в тази песен.“
Елена не скри колко е ласкателно, че все повече музиканти прегръщат идеята за българските музикални традиции и фолклор в музиката си, което му дава нов живот и шанс да бъде чут от много по-млада аудитория. Без капка притворство Берхнард отсече: „Абсолютно! И трябва да живее и пребъдва, защото е едно от най-великите музикални наследства в света.“
Какво следва от тук нататък? „Имаме участие в джаз фествал в Хърватска, ще бъдем едно фънк рок трио. После вероятно ще започнем да работим отново с Брус Дикинсън – готвим турне в Европа и Южна Америка.“
Дано ви видим на живо някой ден, пожела си Елена, която си спомни легендарното шоу на Джон Лорд в Пловдив през 2009. „Беше чест да свиря с него!“, възкликва музикантът, който си спомни веднага и поименно за българските музиканти от група ТЕ, с които бяха споделили сцената, и допълва: „Същата година имах честта да свиря с Джон и в Швейцария – вокалите бяха на Стийв Лий от Gotthard, който за съжаление си отиде от нас“.
А какво би пожелал на българската аудитория? Винаги конкретен и явно с безупречна памет, Велц казва с усмивка: „Винаги ми е изключително удоволствие да съм в България – това ми е 60-я път, броил съм ги! Всеки път е огромно удоволствие да се връщам – днес пътувам към вкъщи в Австрия и ми е малко тъжно, но чакам с нетърпение следващото си идване. Хората са топли и прекрасни – създадох много приятелства в България. Пожелавам на всички да са живи и здрави, и все така да се радват на рокендрола!“
