Mastodon: Музикалният стрийминг може да сложи край на съществуването на артистите

Китаристът на Mastodon Bill Kelliher заяви, че ако не се предприемат действия, които да осигурят по-адекватен дял за музикантите, чиято музика е достъпна за прослушване онлайн, много от групите просто ще прекратят съществуването си.

През 2016 излязоха твърдения, че един автор на песни има нужда от поне 288 милиона прослушвания, за да заработи толкова, колкото получава обикновен служител в Spotify, а мениджърът на Van Halen Irving Azoff и мениджърът на Metallica Peter Mensch отправиха остри критики срещу YouTube в миналото.

И макар Kelliher да признава, че услуги като Spotify, Apple и Pandora са “изключителни”, бъдещето на музиката го плаши. “Аз самият използвам Spotify през цялото време. Толкова е просто, толкова е лесно, не иска никакво усилие – можеш да свалиш колкото музика искаш на телефона си и да си я слушаш навсякъде”, каза той в скорошно интервю.

“Проблемът е, че от 1972 насам няма закони, които да компенсират артистите. Затова аз и Brann Dailor, като членове на Звукозаписната академия и Академията Grammy – бяхме помолени да лобираме за закон за модернизацията на музиката. Направихме го преди няколко месеца и законът се прие единодушно.”

Законът, който утъпква пътя към подобряване на изплащаните дигитални компенсации към артистите и авторите на песни, беше одобрен от сенатската правна комисия. Остава да бъде поставен на гласуване пред целия сенат, който да го обсъди.

“По мое мнение, ако нещата продължат постарому, артистите ще изчезнат, защото просто няма да можем да си позволим да правим това и да оцелеем”, предупреждава Kelliher. “Има цял куп хора зад всяка песен, която чувате по радиото. Аз, разбира се, мога да говоря само за нашия жанр и хората, които знаят как се случва при нас.”

След което описва и самата схема: “Когато става дума за албум, само продуцентът може да ни струва над $500 000. Това излиза от нашия джоб. Лейбълът ги дава в аванс и казва “Ето ви $600 000, а вие запишете албум, който струва $575 000. И ни дължите парите, а ние притежаваме продукта ви.” Защо става така, идея нямам. ОК, те ти заемат парите, за да запишеш албума, но щом веднъж излезе в интернет и е достъпен без пари, а хората си го свалят, без да плащат, откъъде да дойдат парите, с които да върнеш заема? Нямаш начин да припечелиш. Ако живея хиляда години и Spotify свири моите песни по цял ден, може да изкарам няколко хиляди долара. Нищожно е. И едничкият начин да изкараш някакви пари, е да си на турне непрекъснато.”

Ситуацията не изглежда по-добре и от другата страна на бариерата: “Лейбълите са отчаяни. Нямат идея какво да направят, защото напълно са абдикирали пред Apple, Spotify и Pandora. Затова сега се опитват да накарат бандите да им дават дял от мърчандайза си. Хората се възмущават “Защо тениските ви са по $50?” Ами, да започнем с това, че само мястото на провеждане на концерта директно прибира до 30% от приходите. Така че от нашите $50-доларови тениски ние прибираме $30. Но и тези $30 трябва да се разделят между мениджмънта, адвокатите, данъците – всички. Само тур бусовете ни струват $60 000 на месец. Нелепо е.”

Това не е хленчене, уверява изпълнителят: “Не ме разбирайте погрешно, избрал съм тази професия, защото само това умея – да свиря на китара и да пиша музика, и обичам това. Но ако можехте да погледнете зад кулисите, има цял куп хора, чиито ръце бъркат в джобовете на музикантите. Трябва да си умен, защото се опитват да те оберат буквално на всеки проклет ъгъл.”