Виж пълния текст и видео от интервюто на Елена Розберг с Joey DeMaio!

Вчера на гости в студиото на Z-Rock дойде лично легендарният басист на Manowar, Joey DeMaio. Ако сте пропуснали да чуете интервюто на Елена Розберг с него, сега е моментът да попълните тази липса.

Двамата имаха време да поговорят за какво ли не – за концерта им в София след броени дни, за който идват с пълна продукция и нова сцена; за новите издания на два от клисическите им албуми, чиито мастъри са запазили; за концертът им близо до Северния полюс и разбира се, слуховете, че се „пенсионират“ с този „The Final Battle Tour“. Всъщност, нищо не може да е по-далече от истината: паузата е временна и не само не се отказват от музиката, напротив – в момента Joey дори пише рок опера!

Мина доста време от последния ни разговор на живо, почти 10 години. Ще можеш ли с няколко думи да обообщиш цялата тази декада от живота си на фронтмен и като личност?
Доста хубави неща ни се случиха напоследък и не мога да изброя всичко, но по отношение на България най-хубаватоо е, че се завърнахме обратно тук.

Българските фенове очакват да избухнете, в най-добрия смисъл на думата, по време на шоуто на 16-ти юни в Арена Армеец…
Това е много вълнуващо. Ние наистина много се вълнуваме. Имаме информация, че звука не е чак толкова добър в тази зала, но ще направим всичко възможно това да не проличи.

Аз съм силно впечатлена от новата ви продукция. В София ще се представите ли в пълния блясък?
Абсолютно! Взели сме всички мерки и сме информирани, че тази зала е единственото място, което може да побере нашата продукция. Ще направим възможно всичко да е на ниво.

Имате славна история в България, имате записани дори рекорди по време на своите изпълнения. Очакванията са много високи по тази причина. Как смятате да ги защитите?
Ако кажа нещо няма да е изненада за феновете, така че…

Би ли ме пуснал в сет листа?
Ще бъде доста вълнуващ! Ще бъде това, което феновете искат да чуят. Следим много внимателно социалните ни мрежи и за турнето сме предоставили място на техния глас, за да кажат какво искат да чуят.

Това е мечтата на всеки меломан… Има ли някаква вътрешна драматургия, според която са подредени песните в концерта?
Не мога да изпълня всеки път мечтата на всеки човек. Винаги има упреци от рода на „аз не успях да чуя моята любима песен“. Това е част от нещата. Опитваме се да удовлетворим голяма част от публиката, но за съжаление не може да изпълним всяка една от песните ни.

Как се развива турнето до момента? Знам, че този път отивате на места, на които не сте били. Дори сте били близо до Северния полюс…
Да. Беше много, много красиво. Не си падам по снега, повече обичам плажа и слънцето, под което да релаксирам. Не че имам времето да го правя, за последно го правих преди 10 години във Варна… Но е красиво на снега. Този норвежки град, в който има 2500 души, които живеят там и 4000 полярни мечки. И това не е шега! Има закон в града, който гласи, че трябва да носиш оръжие, ако си в покрайнините, защото може да бъдеш нападнат от полярна мечка. Интересна гледка е да видиш как жени разхождат децата си в количка и на рамото имат пушка.

Съвременият свят дава ли ти вдъхновение за нова музика?
Не. Не го чувствам като инспирация.

И въпреки всичко ще звучи нова музика.
Да, абсолютно.

Активни ли сте в социалните медии?
Не съм пристрастен към тях, не ходя с телефона до тоалетната и не чатя, докато разхождам кучето, например. Но съм в постоянен контакт с хората, които движат нашите социални медии и на секундата получавам от тях сигнал, когато има нещо важно от някой фен. Тогава винаги отговарям.

В социалните мрежи търсим метъл посланици на Manowar. Поглеждал ли си какво се случва там?
Пак го казвам, на секундата съм информиран, когато нещо интересно бъде пуснато. Просто нямам физическото време да се занимавам само с това.

Как успяваш винаги да си фронтмен на група, идеолог, басист, бизнесмен, рок звезда и да го съчетаваш с личен живот?
По отношения на бизнеса – имам прекрасен екип! Искам да отбележа, че имаме страхотен екип за продукцията, който ще бъде с нас тук. По принцип се старая да съчетавам всичко и отдавна мина времето, в което си мислех, че животът е да летиш в първа класа с шампанско в ръка. Зная, че бизнесът е музика и музиката е бизнес, но феновете са най-важното нещо. Никога не съм се приемал като рок звезда. Просто не си представям моята снимка да стои в учебника заедно с планетите от сънчевата система. Не го приемам това понятие – звезда. Просто съм щастлив, че съм открил варианта да пиша и изпълнявам музика, която е ценна за публиката.

Как се роди идеята и как бяха пресъздадени класическите албуми – Hail To England и Into Glory Ride?
Повечето музиканти нямат щастието да имат пълен контрол върху собствената си музика. Ние сме щастливи, че притежавамe мастър тейповете. В момeнта имаме шанса с новата технология, която навлезе, да дадем необходимия пауър на тези записи и да ги представим с ново звучене. Всичко стана супер, но сега имаме още едно предизвикателство: феновете искат да преиздадем всички останали албуми

Като се връщаш сега назад във времето, харесва ли ти това, което си бил?
Разбира се! Винаги сме правили най-доброто, което ни е било по силите и това е бил максимумът, който сме могли да извлечем по онова време. Но просто тогава нямахме пари и време, които да отделим за миксиране и звукозапис. Сега вече сме с наше собствено студио. Малко хора знаят, но Into Glory Ride никога не е миксиран. Имахме пари само да го запишем. И като изсвирихме последната нота от парчето и тонрежисьорът каза: „Чудесно, аз тръгвам“. Ние го питаме: „На обяд ли отиваш“ и той казва: „Не, не аз приключих току-що. Ако искате да се миксира, трябва да платите“. Ние бяхме свършили финансите и тогава разбрахме, че миксиране явно няма да има.

Тогава той ни даде следното решение: „Купете ми бутилка водка. Аз ще наглася фейдърите и каквото се получи, докато изпия водката, това е, което мога да направя за вас“. В крайна сметка намерихме звукозаписна компания, която след като чу нещата, каза: „Супер, перфектно е, издаваме го директно“. Сега, след 37 години, си казахаме – нека да чуем тези мастър записи и основният звук наистина се оказа фантастичен за нас. Сегашният микс е чисто нов, но има неща в стария микс, които не трябва да се пипат. Това му е хубавото. Имайте предвид, че това е началото на нашата звукозаписна дейност и това ни доведе до звукозаписен договор, който навремето „разписахме с кръв“.

Налагало ли ти се е да работиш друго, освен музика, за да влагаш пари за музика?
Занимавал съм се с всички най-ужасяващи професии. Ужасяващи в смисъл, че си принуден да работиш нещо, за да изпълниш истинските си цели в живота. Но вкъщи са ме учили, че няма лоша работа, а има хора, които не може да я работят. Бил съм и берач на домати, на 10 годишна възраст. Получавахме 35 цента на щайга. Хубавото тогава бяха боевете с домати, макар фермерът да полудяваше.

Работил съм в химническо чистене, разнасях изпраните дрехи на хората. Мил съм чинии в пекарна. Работих като дърводелец, на един карнавал. Бил съм строител и автомеханик. Също съм и работил като амбулантен търговец на козметика, директна търговия. Това беще само три седмици, за да събера пари за да си оправя мотора. Лъскал съм коли с вакса, за да изкарам пари за струни на китарата. И въпреки, че не съм работил тези неща с пълната си страст, имайте предивд, че съм оттдал 100% от това, което мога, защото съм перфекционист.

Кола или мотор? Имаш ли любимо возило?
Това ще ви хареса! Имам няколко големи кучета и карах Хамър, просторна кола, заради тях. До такава степен бях изцедил тази кола, че механикът ми каза веднага да я разкарам, защото за нищо не става. Перфектната кола за кучета е Кадилак, каза механикът. В колата седалките падат и кучетата може да се съберат едно до друго. Купих си Кадилак, но всичко вътре тресеше като в камион. Ходих до дилъра, от който бях купил колата, но той каза, че това е Кадилак и той вози по този начин.

Имах един приятел, който искаше да си купи камион за зимата и ме извика да пробвам камиона. И установих, че вози също като Кадилака… Колко може да съм глупав: купих си Кадилак, който вози като камион, а в момента правя тест драйв на камион, който вози като Кадилак. Върнах обратно колата и сега карам голямо возило, в което мога да си събера кучетата. Слагам покривало, имат одеялца и всички са щастливи.

Смятам, че не трябва да приемам буквално името на турнето, сега като слушам тези емоционални разговори.
Да, благодаря за този въпрос. Някои журналисти, които като не получат новината, която искат, създават собствени новини. Не визирам теб в случая. Но има журналисти, които търсят wow-ефекта и измислят новини, за да привлекат внимание. Но аз съм с много сериозни протекции към нашите фенове и мразя, когато някой пише неща в техен ущърб.

Пиша от няколко години рок опера – доста сериозно произведение и казах в едно интервю, че ще си вземем малка пауза, ще се дръпнем за малко от сцената и това бе възприето като „Manowar се разпадат, няма да свирят никога вече“. Явно може би името на турнето подсили тези новини, но ето – ние сме тук, не се пенсионираме, вложили сме доста в този проект, така че да – не се отказваме. Твърде млад съм, за да се отказвам. Аз съм като Питър Пан – чувствам се като на 15 години.

  • Регистрация
Устойчивост на паролата Very Weak
Забравена парола? Моля, въведете потребителско име или имейл. Ще получите линк за създаване на нова парола.
Ние не споделяме личните ви данни с никого.